Неочаквано се срещнахме на спирката,
но различен език говорихме ние,
и така и не се запознахме.
После се обърна към мен и с едно леко,
меко кимване се поздравихме аз и ти.
И ето, сърцето ми заби още по силно.
След половин час влязохме и
неразделни бяхме.
От едно място на друго,
а от него на трето.
И ето стана време да си тръгваш ти.
Но това бе най-красивата раздяла,
защото грееше с ярка, прекрасна
стопляща сърцето ми светлина.
След като си отде ти почуствах
остра болка в сърцето си.
Ще се върнеш ли пак при мен
– О, звездице моя?