Корабокрушенец

на безлюден остров,

вървя по златистия пясък,

от лъчите на жарещото слънце

изпепелен.

 

Търсещ сянката

на някоя самотна палма.

Вперил поглед в безкрайния океан,

чакащ спасение да дойде.

 

И ето – нейде в далечината,

вижда се то.

Но не… това не било спасение,

а жертвоприношение.

….

После се появи малка лодка,

но не било лодка, а платноходка.

 

От която се показа ти и хвърли своя

спасителен пояс и спаси ме

от моята гибел.